Brexit: Скок в неизвестното?

На 23-ти юни 2016 г. гражданите на Обединеното кралство гласуваха за това, дали страната трябва  да напусне или да остане в Европейския съюз. Лагерът за „напускане“ победи този за „оставане“ с 51,9% на 48,1%, което предизвика социални и икономически трусове, усетени в цял свят. В началото на март Парламентът на Обединеното кралство потвърди резултата от референдума, като и двете Камари гласуваха с пълно мнозинство за изпращане на документа за оттегляне в Брюксел. В сряда 29-ти март премиерът Тереза Мей изпрати историческото писмо, с което се даде формално старт на задействането на чл. 50, като преговорите по „развода“ се очаква да продължат максимум две години.

Правото на всяка държава, желаеща да се оттегли от Европейския съюз, е залегнало в Лисабонския договор от 2007 г. В него Европейският парламент ясно подчертава: „Всяка държава-членка, която реши да се оттегли, уведомява Европейския съвет за намерението си. В контекста на насоките, дадени от Европейския съвет, Съюзът договаря и сключва споразумение с тази държава относно условията за нейното оттегляне, като се вземат предвид и бъдещите отношения със Съюза“.

Вчера министър-председателят Мей изпрати такова писмо до Европейския съвет. В него тя пише: „Това е в интерес както за Обединеното кралство, така и за Европейския съюз. Ние трябва да използваме предстоящия процес (дискусии за бъдещите отношения с Европейския съюз), за да може да осъществим тези цели с минимални последствия за всяка от страните… Искаме Обединеното кралство, чрез ново задълбочено и специално партньорство със силния Европейски съюз, да изиграе пълноценно своята роля за постигането на тези цели. Затова ние вярваме, че трябва да се постигне съгласие между страните.“.

Какво следва?

Сега, след като Великобритания е задействала член 50, Европейският съвет (без Великобритания) ще определи насоките за преговорите по напускането, които трябва да бъдат съгласувани единодушно. Тези насоки ще обхващат широк кръг от технически въпроси, свързани с договора. След това Европейският съвет ще изпрати преговорите до Европейската комисия и Съвета на Европа. Комисията ще се позове на своята правна, техническа и политическа експертиза, което ще позволи съставянето на една по-подробна „пътна карта“ за преговорите, които ще бъдат изготвени, след което ще трябва да бъдат съгласувани със Съвета на Европа и подложени на гласуване от членовете на ЕС (без Великобритания).

Въпреки че процесът вече официално е в ход, преговорите за условията, при които Великобритания ще напусне ЕС е малко вероятно да започнат преди срещата на върха на останалите 27 страни-членки на ЕС, насрочена на 29-ти април в Брюксел. Процесът ще завърши с ратификацията на договора за оттегляне през октомври 2018 г., даващ възможност на Великобритания да напусне Европейския съюз веднъж завинаги през март 2019 г.

Има няколко възможни бъдещи договорености между Обединеното кралство и ЕС:

• „норвежки модел“ – членство в Европейското икономическо пространство (ЕИП)

• „швейцарски модел“ – членство в Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), също така различни двустранни сделки.

 • „канадски или сингапурски модел“ – двустранни споразумения за свободна търговия.

 • членство в Световната търговска организация (СТО).

Разбира се, това не са единствените опции относно бъдещите отношения. Великобритания може да комбинира различни аспекти от горепосочените модели, за да запази достъпа до единния пазар на ЕС и в същото време да контролира имиграцията.

Може ли да се очаква покачване на волатилността при GBP?

Развитието на преговорите около Brexit може да предизвика значителни колебания при двойките с участието на GBP, като GBP/USD, EUR/GBP и GBP/JPY, както и при основните борсови индекси на Великобритания с абревиатура FTSE.

След Brexit, GBP загуби повече от 15% от стойността си и все още остава много слаб. Това определено е от полза за компаниите износителки, но е в ущърб на вносителите на стоки. Това води до повишаване на цените, за да се компенсира дефицитът, засягащ продукти, произведени от Microsoft, Peugeot, Apple и други. Инфлацията също нараства; Службата за национална статистика показа, че индексът на потребителските цени (CPI) за месец февруари се е покачил до +2,3% в сравнение с януарските +1,8%.